Бременността определено не ме караше да летя от щастие. Гадене, сънливост, болки в кръста, подути крайници и какви ли не неразположения, да не говорим за бруталната тежест от това да носиш не едно, а цели две бебета в корема си. Но днес – почти две години по-късно, такава носталгия ме е налегнала по бременния ми период, че не е истина. Тогава исках бебетата навън, сега ги искам поне за малко пак вътре. Чудно нещо е животът, а?
И въпреки големите неразположения, и въпреки негативните спомени, сега си давам сметка колко красив, магичен и прекрасен период е бременността. Замислих се за друго – когато си бременна искаш да родиш, когато родиш искаш детето или децата малко да пораснат, когато проходят искаш да проговорят. Разбрахте ме накъде бия, нали? Вторачвайки се колко не ни харесва даден етап от майчинството ни, изпускаме хубавите моменти от него. А трябва да спрем за момент, да вдишаме дълбоко и да видим всички малки чарове във всеки отделен етап от този неповторим път да бъдем майки.
Все пак да се върнем на темата за бременността. Тя е толкова различна за всяка жена, че няма нужда да коментираме колко различно би било да носиш едно, две или дори повече деца. При мен лично най-осезаемо се усещаха гаденето и сънливостта през първата половина от бременността и болката в кръста и дискомфорта от тежестта на бебенцата във втората половина. Най-голямото ми облекчение беше, че имах възможността да не работя, но също така това, че съпругът ми пое домакинската работа и роднините ми ме глезеха помогна доста.
А вие, мили мами, каква бременност имате или имахте? Кое ви облекчава най-много и кое ви натоварва? Кое ви усмихва и от кое ви боли? Не се притеснявайте да ми пишете, за да споделите. От опит зная колко самотно занимание може да бъде майчинството! ❤
Искрено ваша: Мама на квадрат
Мама на квадрат 