
Биваш ухажвана, обгрижвана, обичана и сте си само вие двамата. Сметките са прости – „аз + той = ние“. Всичко е спокойно и прекрасно, но изведнъж се появяват те – двете ви деца и то накуп. Първото и второто, едно след друго, без време да реагирате и да се климатизирате към това, че вече сте родители. Е, тогава вече стана квато стана! Край на това ти да си в центъра на вселената и цялото мъжко внимание да е само за теб. Вече сте две, даже три и двете малки създания застават в центъра на света на тати. Вече уравнението става друго „аз + той = ние четиримата“. И вече всичко се променя изцяло…

Някои хора си казват „Да си направим деца, за да си решим проблемите“. Е, тези хора живеят в пълна заблуда. С появата на децата идват истинските проблеми. А редом с тях вървят големите предизвикателства и истинското учене на търпение, компромиси и самообладание. И ако оцелеете заедно като двойка и като семейство през чудото наречено „да имаш деца“, то връзката ви е несломима, а любовта ви – безгранична. Защото да имаш деца е благословия, топла прегръдка и безмерна любов, но също така е и изпитание на нервите, тръшкане по улицата и необясним рев, който те изкарва извън кожата ти.

Признавам, че понякога лекичко ревнувам мъжа ми от децата. И това е напълно нормално. Те ме свалиха от трона и ме запратиха в страшната тъмница на двореца ми. Взеха цялото внимание за себе си и обсебиха баща си до краен предел. Няма как една нормална жена да не изпита макар и малко ревност в подобна ситуация, нали така? Да си дойдем на думата, след появата на децата отношенията между мъжа и жената са изправени пред една голяма въпросителна „Ще оцелеем ли като двойка?“. А отговорът на този въпрос е изключително неясен. И колкото повече си го задавате този въпрос, толкова по-малко ще намирате отговора му.

Каквото и да става в крайна сметка – колкото и малко време да имате вече за „ние“, колкото и да ви е трудно да бъдете спокойни, каквото и да се случва с вас или партньора ви, важното е да не забравпте, че тези две деца са плод на една чиста и безкрайна любов. И дори днес да ви е страх, че нещо може да стане, то си спомнете за началото. А най-важното е едно – колкото и малко време да имате заради децата, се опитвайте да си имате „ваши си моменти“ – време само за мама и тати. Това ще съхрани ВАС. Истината е простичка – или ще останете заедно, или не. Но каквото и да стане най-важното е да не губите разсъдъка си, защото без него сме заникъде!